Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
2 abr 2008, 12:55

Душа хербарий 

  Poesía
895 0 21

* * *

 

Душата се разлиства като роза

и пръска аромат чрез листата,

но веднъж откъсната, не може

за се затвори вече наобратно.

Отпусната самотно във ръцете,

тя тръпне да не бъде наранена,

откъсната... тя вече е проклета,

но с любов на теб е подарена...

Докосвай листите с дъха си,

вдишвай я, до дъно я изпий,

не я убивай със страха си,

с най-милата целувка я повий!

Така ще се запази свежа,

ще пълни твоя свят с омая,

не натирвай в вазичка цъфтежа

в ъгъла на твойта стая...

Откъсна я, сега - пази я!

И тя докрай ще се раздава,

с любов и нежност я обливай,

не я обричай на забрава!...

И ако някога листата й изпръхнат

и тя премине в... спомените стари,

те... розите, дори и да изсъхнат,

се превръщат на красив... хербарий...

 

* * *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??