* * *
Душата се разлиства като роза
и пръска аромат чрез листата,
но веднъж откъсната, не може
за се затвори вече наобратно.
Отпусната самотно във ръцете,
тя тръпне да не бъде наранена,
откъсната... тя вече е проклета,
но с любов на теб е подарена...
Докосвай листите с дъха си,
вдишвай я, до дъно я изпий,
не я убивай със страха си, ...