В плен на нашите тела, душите се раздират.
Те искат да излязат извън този затвор да съществуват.
Дали тялото желае или душата?
Ако сме само тяло, тогава сме животни -
жестоки и първични.
И само простите неща за нас ще са привични.
Да оцеляваш, да се размножаваш.
Не си по-различен от амеба.
Душата иска свобода. Душата иска.
А тялото е само инструмент, на който тя свири.
Песента на душата с колко много звуци е богата?
Когато си щастлив, мелодията е бодра, весела, игрива.
Когато душата чувства болка и тялото го боли.„
Можеш да го познаеш, когато погледнеш някого в очи.
А какво ли става, когато душата почне да мълчи?
Но ние сме човеци - единство на тяло и душа.
Ако не нахраниш тялото си, душата ти ще страда.
А ако не нахраниш душата си? Страда ли тялото?
Виждам Човеци, които са забравили душата си
и са станали роби на тялото.
Такъв ли стана светът? От злоба, завист и горчилка
страдат хорските души.
Дано да има песен, която да ги излекува,
да им даде криле и да ги освободи.
© Marina Todos los derechos reservados