В плен на нашите тела, душите се раздират.

Те искат да излязат извън този затвор да съществуват.
Дали тялото желае или душата?
Ако сме само тяло, тогава сме животни -

жестоки и първични.

И само простите неща за нас ще са привични.

Да  оцеляваш, да се размножаваш.

Не си по-различен от амеба.
Душата иска свобода. Душата иска.
А тялото е само инструмент, на който тя свири.

Песента на душата с колко много звуци е богата?

Когато си щастлив, мелодията е бодра, весела, игрива.
Когато душата чувства болка и тялото го боли.„

Можеш да го познаеш, когато погледнеш някого в очи.

А какво ли става, когато душата почне да мълчи?
Но ние сме човеци - единство на тяло и душа.

Ако не нахраниш тялото си, душата ти ще страда.

А ако не нахраниш душата си? Страда ли тялото?

Виждам Човеци, които са забравили душата си

и са станали роби на тялото.

Такъв ли стана светът? От злоба, завист и горчилка

страдат хорските души.

Дано да има песен, която да ги излекува,

да им даде криле и да ги освободи.