LJULJU (Люба Георева)
52 75
27 dic 2009, 0:37

Душа като пустиня 

  Poesía » Otra
691 0 6

Поглеждал ли си в празните очи,
в които живо пламъче не свети? 
Отдавна сухи те са за сълзи - 
звезди угаснали са във небето.

Почувствал ли си празното сърце,
отдавна спряло в ритъм да пулсира - 
едно безжизнено, нетрепващо море,
което всеки ден по мъничко умира? 

Усетил ли си празната душа,
забравила отдавна да мечтае - 
повяхнала, посърнала гора,
в която спомените минали ридаят? 

Това съм аз – пустиня. Само пясъци.
Оазис?! Няма извор на надежда.
Изплетена съм цялата от крясъци 
и болка - необятна и безбрежна.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??