7 abr 2015, 21:17

Душа в самота

  Poesía » Otra
496 0 0
В сaмотата заключих си душата, не, не я търси,  за любов не и звъни. 

 

Не търся ни защита, ни спасение, 

не искам твоето желание за моето изменение. 

 

Нямам сила за тук и напред, 

аз съм в бъдещето и миналото, скрита в моят портрет. 

 

Да, знам, има и сега, има и тук, 

но аз, не съм за това. 

 

Търся нови хоризонти в моя ум, 

не ме вини, че думите ти за мен понякога са просто шум. 

 

Навън нещо ме чака! Нещо... мрак светлина или еднорог, 

не знам какво е, но да стоя тук е равно на затвор жесток. 

 

Няма мира, нещо я задушава душата моя, 

но не знам дали всъщност това не е покоя. 

 

Мирът е нещо друго обаче, 

не, не става така, не се опитвай да си вечното другарче. 

 

Не можеш да утолиш жаждата ми носталгична, 

тя е толкова дълбоко вкоренена и толкова въпросително лична.

 

Но хайде, нека повървим, докато аз мечтая, а ти желаеш... Може да открия най-накрая портата на мисълта, 

която да ме отведе от другата страна, където е моята налудничава свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...