7 abr 2015, 21:17

Душа в самота

  Poesía » Otra
498 0 0
В сaмотата заключих си душата, не, не я търси,  за любов не и звъни. 

 

Не търся ни защита, ни спасение, 

не искам твоето желание за моето изменение. 

 

Нямам сила за тук и напред, 

аз съм в бъдещето и миналото, скрита в моят портрет. 

 

Да, знам, има и сега, има и тук, 

но аз, не съм за това. 

 

Търся нови хоризонти в моя ум, 

не ме вини, че думите ти за мен понякога са просто шум. 

 

Навън нещо ме чака! Нещо... мрак светлина или еднорог, 

не знам какво е, но да стоя тук е равно на затвор жесток. 

 

Няма мира, нещо я задушава душата моя, 

но не знам дали всъщност това не е покоя. 

 

Мирът е нещо друго обаче, 

не, не става така, не се опитвай да си вечното другарче. 

 

Не можеш да утолиш жаждата ми носталгична, 

тя е толкова дълбоко вкоренена и толкова въпросително лична.

 

Но хайде, нека повървим, докато аз мечтая, а ти желаеш... Може да открия най-накрая портата на мисълта, 

която да ме отведе от другата страна, където е моята налудничава свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...