Душата грешна служи на палача си...
Допуснах те да видиш голотата ми,
душата си съблякох, като к-ва...
Докосна с нажежено сетивата ù,
а те пък взеха, че се поразмърдаха.
Пенливо се разнесоха по тялото,
по всяко ъгълче на мъртвите му клетки,
свенливо запригласяха на вятъра,
засвирил гордо мъжките си песни.
Повярвала наивно на играта му,
полуиздишваше невдишани ухания.
Раздаваше усмивки, а с остатъци -
лекуваше декубитални рани.
Сега ù търся дрехите по кофите.
С бодлива тел пришивам всяка кръпка.
Душата грешна служи на палача си...
О, Боже! - помогни ми да я стъпча...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
