Oct 12, 2011, 12:40 PM

Душата грешна служи на палача си...

  Poetry » Love
1K 0 10

 

Допуснах те да видиш голотата ми,

душата си съблякох, като к-ва...

Докосна с нажежено сетивата ù,

а те пък взеха, че се поразмърдаха.

 

Пенливо се разнесоха по тялото,

по всяко ъгълче на мъртвите му клетки,

свенливо запригласяха на вятъра,

засвирил гордо мъжките си песни.

 

Повярвала наивно на играта му,

полуиздишваше невдишани ухания.

Раздаваше усмивки, а с остатъци -

лекуваше декубитални рани.

 

Сега ù търся дрехите по кофите.

С бодлива тел пришивам всяка кръпка.

Душата грешна служи на палача си...

О, Боже! - помогни ми да я стъпча...

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...