Душата избира
Бледнеят ми звездите
във времето заразно,
че пълни са очите,
сърцето пък е празно.
Душата ми се чуди
чия страна да вземе.
Очите ли са луди,
или сърцето дреме.
Но днес Любов се ражда
със образ на Икона.
Душата се възражда
с усмивка на Мадона.
Очите си я турят
във свойте обективи.
Сърцето я притуря
към своите активи.
Душата се намесва
в страната на сърцето.
Страхът ми се обесва
с усмивка на лицето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
