Бледнеят ми звездите
във времето заразно,
че пълни са очите,
сърцето пък е празно.
Душата ми се чуди
чия страна да вземе.
Очите ли са луди,
или сърцето дреме.
Но днес Любов се ражда
със образ на Икона.
Душата се възражда
с усмивка на Мадона.
Очите си я турят
във свойте обективи.
Сърцето я притуря
към своите активи.
Душата се намесва
в страната на сърцето.
Страхът ми се обесва
с усмивка на лицето.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
