Душата ми...
Душата ми е като стихотворение
от книгата на някой рафт,
потънала в гибелно забвение,
с годините събрала купчина от прах.
Душата ми е стихотворение,
което никой не прочете
и търсейки в любовта спасение,
нагазих само в греховете.
Душата - като лодка в морето,
търсеща в бурята брега,
и всяко място е заето,
от сенки на зловеща самота.
Убиха ме талантливите поети
и на дъното на моето падение
не останаха май и куплети,
разтопи се сякаш моето стихотворение!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Манджукова Todos los derechos reservados
