На колене

Не може

цял живот

душата ти

да бъде

на колене!

Все я мъчиш.

Все я учиш

как да говори,

как да върви,

как да мълчи дори.

Та кой си ти?!

Не ти,

тя тебе те роди.

И вместо да ѝ правиш

пози,

стани навреме.

Слънцето срещни,

умий лицето си,

очите отвори,

прекрачи съблазни

и съмнения.

Вдигни високо

челото на свойте дни,

бъди достоен

за душата си.

Защото не от страх,

от обич

тя на колене стои...

Вдигни я,

ако искаш да си жив.