На колене
Не може
цял живот
душата ти
да бъде
на колене!
Все я мъчиш.
Все я учиш
как да говори,
как да върви,
как да мълчи дори.
Та кой си ти?!
Не ти,
тя тебе те роди.
И вместо да ѝ правиш
пози,
стани навреме.
Слънцето срещни,
умий лицето си,
очите отвори,
прекрачи съблазни
и съмнения.
Вдигни високо
челото на свойте дни,
бъди достоен
за душата си.
Защото не от страх,
от обич
тя на колене стои...
Вдигни я,
ако искаш да си жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени