Nov 28, 2017, 4:11 PM  

На колене

  Poetry
812 0 0

Не може

цял живот

душата ти

да бъде

на колене!

Все я мъчиш.

Все я учиш

как да говори,

как да върви,

как да мълчи дори.

Та кой си ти?!

Не ти,

тя тебе те роди.

И вместо да ѝ правиш

пози,

стани навреме.

Слънцето срещни,

умий лицето си,

очите отвори,

прекрачи съблазни

и съмнения.

Вдигни високо

челото на свойте дни,

бъди достоен

за душата си.

Защото не от страх,

от обич

тя на колене стои...

 

Вдигни я,

ако искаш да си жив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...