megans (Магдалена Василева)
108 818
29 ago 2006, 8:40

Душата ми ... 

  Poesía
645 2 3

Душата ми с прекършен глас ридае.
Потъва в мрак тъмничен - като кърт.
А като грозна птица в мен витае,
усещане за неизбежна смърт.

И страх безмерен яростно се впива,
в душата ми от ужас онемяла,
като змия отровата си влива
в последната надежда оцеляла.

И днес - картина оголяла е душата:
вилнеят БУРИ - от мечти разбити,
а бляновете скрити са в МЪГЛАТА,
а чуствата са в черен креп повити.
И УРАГАНИ са разкъсали сърцето.
СВЕТКАВИЦИ - света ми разрушили.
Потънала в КАЛТА на битието,
душата ми загубила е сили...

И затова с помръкнали очи се влачи,
с една тъга, дълбоко спотаена,
за всичките житейски неудачи
на моята потънала в АД вселена.



© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • браво!
  • Благодаря, Джейни.
    В твоя чест следващите стихо ще са в обикновенна форма!
    Обещано!
  • Поздравления момиче!
    Но ако продължаваш да пишеш ред навън и навътре, няма да мога да те чета!Провокира мигрената ми.Стихът ти пак ще си е същият написан обикновенно.
    "И УРАГАНИ са разкъсали сърцето.
    СВЕТКАВИЦИ - света ми разрушили.
    Потънала в КАЛТА на битието,
    душата ми загубила е сили..."
    Умееш да предаваш с думи болката, самотата и тъжното от твоят свят!
    Поклон!
Propuestas
: ??:??