megans
108 el resultado
Ти си моя стихия,
мой пристан
и моя стряха...
В очите ти да се скрият
чувствата ми избраха.. ...
  166 
...и пак на теб го посвещавам,
защото още те обожавам...
Наричам те
- да светиш жарко
в светлината на любовта ми ...
  651 
на Пепи ❤
Не си ли ти
най-яркото желание
изречено наум в полунощ?
Поръчано за сбъдване! ...
  718 
на Йоан, моето пораснало момче
И ето, че се случи. Ти затвори
на свойта книга първата глава.
От тук нататък сините простори
са твои за безкрайни времена. ...
  1169 
Слънце есенно, всемира сънено огря.
Вятър завъртя листата в шеметна езда.
Сякаш облаче игриво вихрено лети,
цял ден без умора листопад върти.
Колко цветове красиви прави есента ...
  1645 
Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...
  519 
Беше толкова просто и същевременно ужасяващо сложно...Обичаше я както преди - като собствена сестра, но радостта от неочакваната среща бавно отстъпваше път на разочарованието, докато накрая не остана единствено гневът. Разяждащ. Всепоглъщащ.Умопобъркващ. Гняв!Към Ния! Момичето, което превърна детств ...
  1048 
Такава съм! Една неизфинена!
Ръбата! Спорна! Твърде нелогична!
В детайлите си неизкусурена!
Директна някаква и свръхкритична!
Шегите ми - едни са пиперливи, ...
  1290  26 
Тя , Истината казана направо
най-често грозна е и мъничко боли.
Не `и се ръкопляска с шумно " Браво!"
и често `и преписват сто лъжи.
Преглъща се едва-едва. Че дращи. ...
  1411  12 
Просто всеки миг
пак умира с вик
щом далечен път чертаеш...
Стон е всеки звук
и е тихо тук, ...
  947  13 
Твоят вкус
тръпчиво-нежен
пясъчинково-солен
с аромат на бриз крайбрежен
се попива вътре в мен. ...
  1127 
С теб имаме любов. Несъвместима
с житейско-битовото съществуване.
Уж скучно-ежедневна - но я има.
... И все така прекрасна на целуване...
Лицата й са тъй многообразни, ...
  812 
Отричам се от Дявола.
Трикратно.
Макар да съм си грешна по природа,
сърцето ми описват като златно,
а към душата - всеки знае входа... ...
  1858  12 
И нека любов... нека първо ти кажа,
колко много мечти сътвори.
За мечтата, родена с целувка на плажа,
с вкус на морско-солени вълни...
За онази, родила се в тиха въздишка ...
  898 
Поне един приятел ми остана
на който безусловно да разчитам.
Събира в мен душата разпиляна
и всички сЪлзи в неговите вплитам...
И всяка вечер с мене той заспива, ...
  815  15 
Пътека съм била, предначертана
единствен ти докрай да извървиш...
Върви...до края малко ти остана
и в дом уютен ще ме сътвориш.
Признавам... ...
  687 
И колко истини ще трябва да преглътна,
докато истинската се роди,
че твоята изглежда доста мътна
и е облечена във куп лъжи...
Нима си мислиш, че ще тръгна да те гоня? ...
  989  14 
Откривам щастиe във всяка мисъл,
родена в утрото огряно от лъчи.
Магьосник някакъв деня ми е орисал
да свети в мен със ярки светлини...
И даже жълтият трамвай със нервни хора, ...
  1214 
Как различно звучи
моят вчерашен смях,
с звън тържествен в душата ми еквал.
Разсъблечен от грижи
без оттенък на страх ...
  803  10 
Не знаеш ли?
Тук идвам да се скрия
от сивите въздишки на деня.
Виж! Малка съм!
... на две ще се превия ...
  706  12 
В очите ми роди се есента...
Дъждовно е! Студено е и мрачно,
и мислите са скъсани листа,
зареяни сред утрото невзрачно...
В сърцето ми неистово вали ...
  953 
Докосвай ме в най-нежната минута ,
която ражда есенният мрак.
Аз искам любовта да бъде чута,
когато в мен откриваш своя бряг.
Целувай ме с най-топлата си ласка ...
  1141 
Там някъде дълбоко в мен звучат
на детството възторжените ноти.
Напомнят ми, че някога светът
не се въртеше с тези обороти.
И всеки миг бе пълно изживян ...
  731 
Не знаеш ли?
Звездите се усмихват,
когато ме целуваш в полумрака.
В очакване на този миг притихват
и става все по-ярка всяка... ...
  935  14 
Обичам!
Безусловно!
Безотказно!
Различностите твои неброими,
спокойствието - крайно безобразно ...
  819 
И огън съм!
Родена съм в недрата
на стар вулкан, все още незаспал -
от лава са изваяни бедрата
и парят устните ми, щом си ги допрял... ...
  1170 
на Стефи (моята невероятна майка )
Дванадесет без пет .
Снегът вали
и рони ледни сълзи по стъклата,
а в празничната зала смях ечи ...
  1512  21 
В теб бях влюбено малко момиче,
а днес - влюбена млада жена.
Ти за мен всеки ден си различен
мъж със хиляди нежни лица...
Вчера - галещ, а днес пък - разбиращ. ...
  914  19 
Да поговориме тогава за жени!
Да, вярно - има доста по-красиви...
... Но твоят поглед в моя се топи
и дните ти със мене са щастливи...
Не те ревнувам! Просто ревността ...
  1036  19 
Не те ревнувам!
Просто любовта
не бива празноти да устоява,
а не познавам по-голяма празнота
от тази, дето ревността създава... ...
  1178 
Не съм съгласна!
Не е любовта
невзрачна дреха - втора употреба,
че да я пращаш скорострелно сред прахта
на паметта си, като спомен непотребен... ...
  839  19 
С гореща кръв съм! Истинска дивачка!
Искра в очите ти ме впламенява,
а укорът им може да ме смачка -
да ме превърне в тлееща жарава...
Уж горда съм! Проклето - дяволита, ...
  1061  12 
Сърцето те търсеше в утро лазурно-красиво.
В листата на цвете - окъпано с чиста роса.
В лъчите на слънцето греещо още сънливо.
В косите на вятъра, гордо разперил крила...
Очите те търсеха във шепот на вечери лятни. ...
  810 
Поискай да съм нежна и смирена
- с най-кротката усмивка във очите
и аз ще сътворя за теб вселена,
която от мечти ще е съшита...
Поискай да съм горска самодива ...
  835  14 
Ръждясват спомените в паметта,
за дните на омайващото детство.
За мириса на горските цветя,
за слънчевият лъч, със мен кокетствал...
За ежедневно раждащите се мечти ...
  1155 
Не се променям!
Просто съм такава!
Пламти във мене огнена душа!
Не искам да приличам на жарава,
която гасне бавно в утринтта... ...
  1014  12 
В къщи имам Бърборан.
Казва се Йоан.
Вечно нещо обяснява ,
уточнява, изяснява,
поучава и бърбори . ...
  1291  12 
Отново нощ... Лазурът син угасва...
Потъваш ти във сън ненарушим,
а във главата ми като светкавица проблясва
едничка мисъл - че си мой любим...
И с нежност преизпълва се сърцето. ...
  954  19 
Страхувам се... От тебе ме е страх,
защото будиш нежността приспана
и ме превръщаш във онази, дето бях,
преди в сърцето ми да зейне рана...
Преди душата ми да се покрие с лед ...
  941  24 
Нощта догаря...
Утрото белее...
Душата ми се връща уморена
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена. ...
  814  12 
Propuestas
: ??:??