9 jun 2018, 11:19  

Душата ми 

  Poesía » Otra
387 1 3

Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.

В душата ми удавиха се много,
Да я преплува никой не успя.
Разпалена е нощем като огън,
Студена като лед е през деня.

Душата ми е като черно огледало,
Показва само, ако в нея се загледаш.
Ни има край, ни някакво начало,
Ала копнееш с нея да се слееш.

Душата ми е кръстопът от тръни,
Където и да свиеш ще боли.
По правилния път дали ще тръгнеш,
Дали докрая ще го извървиш?

© Роси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??