Душата ми
Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много,
Да я преплува никой не успя.
Разпалена е нощем като огън,
Студена като лед е през деня.
Душата ми е като черно огледало,
Показва само, ако в нея се загледаш.
Ни има край, ни някакво начало,
Ала копнееш с нея да се слееш.
Душата ми е кръстопът от тръни,
Където и да свиеш ще боли.
По правилния път дали ще тръгнеш,
Дали докрая ще го извървиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
