Душата ми
Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много,
Да я преплува никой не успя.
Разпалена е нощем като огън,
Студена като лед е през деня.
Душата ми е като черно огледало,
Показва само, ако в нея се загледаш.
Ни има край, ни някакво начало,
Ала копнееш с нея да се слееш.
Душата ми е кръстопът от тръни,
Където и да свиеш ще боли.
По правилния път дали ще тръгнеш,
Дали докрая ще го извървиш?
© Роси All rights reserved.
