3 abr 2022, 8:38

Душата ми е хвърлена цигара 

  Poesía
546 4 11

Дали ще се пропия от тъга,

или ще се разбия от неволи?

Останах сам-самичък на света,

разкъсан от нелепите си роли.
 

Останах сам-самичък и боли.

Крещя, но тишината ме събаря.

Нима поетът пише до зори

за болката, която го изгаря?
 

Понякога тъгата е жена,

която ме докосва и целува,

но някога тъгата е кама̀,

която с тишината не флиртува.
 

Понякога те търся пред олтара,

но винаги намирам... самота...

Душата ми е хвърлена цигара

във зейналата яма на света.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??