Душата ми е хвърлена цигара
Дали ще се пропия от тъга,
или ще се разбия от неволи?
Останах сам-самичък на света,
разкъсан от нелепите си роли.
Останах сам-самичък и боли.
Крещя, но тишината ме събаря.
Нима поетът пише до зори
за болката, която го изгаря?
Понякога тъгата е жена,
която ме докосва и целува,
но някога тъгата е кама̀,
която с тишината не флиртува.
Понякога те търся пред олтара,
но винаги намирам... самота...
Душата ми е хвърлена цигара
във зейналата яма на света.
© Димитър Драганов All rights reserved.
