13 mar 2010, 13:25

Душата ми е измамена 

  Poesía » De amor
381 0 0

Как се пишат думи,

които никога няма да бъдат изречени...

Как се споделят спомени,

които не са се случили...

Как да не боли онзи мускул,

като не знае друго, освен кървене...

Как се намира смисъла,

като няма причина и време...

Как да забравя миналото,

като нямах шанс да го изживея...

Как се гради бъдеще,

като мечтата умря неродена...

 

Казват,

че времето лекувало всичко...

Може би,

ако има рана...

Как се лекува пустош?!?

 

Душата ми е измамена...

© Мариана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??