Душата ми клета
1.2K
1
0
Душице, моя, земно клета,
от земни чувства все обзета,
защо във мен живееш ти?
Какво животът днес ти даде,
щом вече в края се раздаде
и мъчи се да те стопи?
Един, животът ми се дава...
На смърт във края се предава,
за да остави и следа.
Кога животът се прекърши
и земното ми в миг се свърши,
ще се спасиш от таз беда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
