Душата ми клета

20 jul 2020, 9:05

Poesía » Filosófica

803 1 0

Душице, моя, земно клета,

от земни чувства все обзета,

защо във мен живееш ти?

Какво животът днес ти даде,

щом вече в края се раздаде

и мъчи се да те стопи?

Един, животът ми се дава...

На смърт във края се предава,

за да остави и следа.

Кога животът се прекърши

и земното ми в миг се свърши,

ще се спасиш от таз беда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.