Душата ми клета

20.07.2020 г., 9:05 ч.

Поезия » Философска

800 1 0

Душице, моя, земно клета,

от земни чувства все обзета,

защо във мен живееш ти?

Какво животът днес ти даде,

щом вече в края се раздаде

и мъчи се да те стопи?

Един, животът ми се дава...

На смърт във края се предава,

за да остави и следа.

Кога животът се прекърши

и земното ми в миг се свърши,

ще се спасиш от таз беда.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.