4 dic 2009, 13:38

Душата ми - квартална кръчма 

  Poesía
589 0 4

Душата ми - квартална кръчма,

пълна с хора и много сама.

Всеки влиза, излиза, поръчва,

излива си мъката с чаша в ръка.

 

А тя - ням свидетел на чужди съдби,

лекува с водка и песни.

С марли от дим и сълзи

попива раните пресни.

 

Късната нощ, след дъжда одрипяла,

прокуди от кръчмата бохемския свят.

Остана тя омърсена, безкрай огрубяла...

Душата ми - забравена дреха

на чуждия праг...

 

 

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Тъжно ,но осъзнато, значи не е невъзможно да бъде почистена!
    Поздрав за стиха!
    Много ми допадна!
  • да беше хубаво,
    аз щях да те похваля,
    а то е истинско,
    за туй те жаля,
    вярно, вече съм пораснал
    и в кръчмите често не влизам,
    нямам какво да правя там,
    не искам чаши с болка
    и без тях от нея съм пиян ....

    Поздрави ...
  • "Душата ми - квартална кръчма,
    пълна с хора и много сама"
    Добра душа имаш!
    Поздравления за хубавия стих,Никол!
Propuestas
: ??:??