4 dic 2009, 13:38

Душата ми - квартална кръчма

  Poesía
723 0 4

Душата ми - квартална кръчма,

пълна с хора и много сама.

Всеки влиза, излиза, поръчва,

излива си мъката с чаша в ръка.

 

А тя - ням свидетел на чужди съдби,

лекува с водка и песни.

С марли от дим и сълзи

попива раните пресни.

 

Късната нощ, след дъжда одрипяла,

прокуди от кръчмата бохемския свят.

Остана тя омърсена, безкрай огрубяла...

Душата ми - забравена дреха

на чуждия праг...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!Поздрав!
  • Тъжно ,но осъзнато, значи не е невъзможно да бъде почистена!
    Поздрав за стиха!
    Много ми допадна!
  • да беше хубаво,
    аз щях да те похваля,
    а то е истинско,
    за туй те жаля,
    вярно, вече съм пораснал
    и в кръчмите често не влизам,
    нямам какво да правя там,
    не искам чаши с болка
    и без тях от нея съм пиян ....

    Поздрави ...
  • "Душата ми - квартална кръчма,
    пълна с хора и много сама"
    Добра душа имаш!
    Поздравления за хубавия стих,Никол!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...