Душата ми - квартална кръчма,
пълна с хора и много сама.
Всеки влиза, излиза, поръчва,
излива си мъката с чаша в ръка.
А тя - ням свидетел на чужди съдби,
лекува с водка и песни.
С марли от дим и сълзи
попива раните пресни.
Късната нощ, след дъжда одрипяла,
прокуди от кръчмата бохемския свят.
Остана тя омърсена, безкрай огрубяла...
Душата ми - забравена дреха
на чуждия праг...
© Nina Toshich Todos los derechos reservados