Душата ми - квартална кръчма

Поезия

716 0 4

Душата ми - квартална кръчма,

пълна с хора и много сама.

Всеки влиза, излиза, поръчва,

излива си мъката с чаша в ръка.

А тя - ням свидетел на чужди съдби,

лекува с водка и песни.

С марли от дим и сълзи

попива раните пресни.

Късната нощ, след дъжда одрипяла,

прокуди от кръчмата бохемския свят.

Остана тя омърсена, безкрай огрубяла...

Душата ми - забравена дреха

на чуждия праг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ВаняИ (Ваня Иванова)

Хареса ми!Поздрав!

2009-12-04T23:58:20+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Тъжно ,но осъзнато, значи не е невъзможно да бъде почистена!
Поздрав за стиха!
Много ми допадна!

2009-12-04T17:56:14+02:00
yaniuz1 (Яни)

да беше хубаво,
аз щях да те похваля,
а то е истинско,
за туй те жаля,
вярно, вече съм пораснал
и в кръчмите често не влизам,
нямам какво да правя там,
не искам чаши с болка
и без тях от нея съм пиян ....

Поздрави ...

2009-12-04T17:19:59+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Душата ми - квартална кръчма,
пълна с хора и много сама"
Добра душа имаш!
Поздравления за хубавия стих,Никол!

2009-12-04T14:58:53+02:00