Душата ми рижа
Виждам
как се преплитат всички светове
и границите им.
Не смея да прекрача,
страх ме е от падане.
Усещам всеки, който някога е бил,
затваряйки очи е падал смело.
Животът ми е повей, ти ме виждаш,
прозирам в твоя поглед,
Прозираш,
ефирен облак над града.
Затварям всичко,
за да се отворя
за да мога да си спомня
цвета на нещо
и още малко да съм тук.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Минева Todos los derechos reservados
