Виждам
как се преплитат всички светове
и границите им.
Не смея да прекрача,
страх ме е от падане.
Усещам всеки, който някога е бил,
затваряйки очи е падал смело.
Животът ми е повей, ти ме виждаш,
прозирам в твоя поглед,
Прозираш,
ефирен облак над града.
Затварям всичко,
за да се отворя
за да мога да си спомня
цвета на нещо
и още малко да съм тук.
© Лилия Минева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
