7 nov 2007, 12:08

Душата моя... 

  Poesía
1220 0 14

Душата моя стъпва боса

върху мечти, захвърлени на вятъра.

Магьосница ли тъмнокоса

беляза с кръстове съдбата ми?

От сънища недосънувани

се будя бяла и безгласна

и към сълзите ми изгубени

ме тласка мъката ми властно.

Познала болката отново,

която времето ми носи,

от две очи, така жестоки,

душата моя обич проси...

 

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??