7 нояб. 2007 г., 12:08

Душата моя... 

  Поэзия
1231 0 14

Душата моя стъпва боса

върху мечти, захвърлени на вятъра.

Магьосница ли тъмнокоса

беляза с кръстове съдбата ми?

От сънища недосънувани

се будя бяла и безгласна

и към сълзите ми изгубени

ме тласка мъката ми властно.

Познала болката отново,

която времето ми носи,

от две очи, така жестоки,

душата моя обич проси...

 

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??