Душата моя...

7 нояб. 2007 г., 12:08

Поэзия

1319 0 14

Душата моя стъпва боса
върху мечти, захвърлени на вятъра.
Магьосница ли тъмнокоса
беляза с кръстове съдбата ми?
От сънища недосънувани
се будя бяла и безгласна
и към сълзите ми изгубени
ме тласка мъката ми властно.
Познала болката отново,
която времето ми носи,
от две очи, така жестоки,
душата моя обич проси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата моя...

Искате да прочетете повече?

Предложения