8 ago 2018, 13:58

Душата на лятото

  Poesía
1.3K 7 6


Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш: 
— През проста поляна преминах! – 
без да усетиш, че вече са пълни очите ти.

 

Без да усетиш, че лепне от сладост устата ти,
може да кажеш:
— Къпините още са кисели.
Само че в хижата яде къпиново сладко.
Вярваш ли вече, че в простия делник е смисълът?

 

Чувам сърцето ти. Пее щастливо в съня ти.
Спи, моя обич, в кошара от дъхава мащерка.
Щом се събудиш, ще видиш душата на лятото.
Може да кажеш:
— Прибират овцете от паша.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • колко жалко, че такова съвършенство е подминато...
  • Николай Милчев го каза най-добре - това е органична поезия, сливане!!!!
    Много те обичам, Цветенце.
  • Може да кажа само Браво!
    Всеки твой стих е дълбок и мъдър и чувствен! Така звучи перфектната поезия!
  • Красива творба!Поздравления,Цвета!
  • Цветенце!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...