Душата на лятото
Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти.
Без да усетиш, че лепне от сладост устата ти,
може да кажеш:
— Къпините още са кисели.
Само че в хижата яде къпиново сладко.
Вярваш ли вече, че в простия делник е смисълът?
Чувам сърцето ти. Пее щастливо в съня ти.
Спи, моя обич, в кошара от дъхава мащерка.
Щом се събудиш, ще видиш душата на лятото.
Може да кажеш:
— Прибират овцете от паша.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
колко жалко, че такова съвършенство е подминато...
-
Николай Милчев го каза най-добре - това е органична поезия, сливане!!!!
Много те обичам, Цветенце. -
Може да кажа само Браво!
Всеки твой стих е дълбок и мъдър и чувствен! Така звучи перфектната поезия! -
Красива творба!Поздравления,Цвета!
-
Цветенце!
-
Цветинце, магьосани думи редиш, привличаш с неподправеност и стил, характерен само за теб! Обичам да те чета, мило момиче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
