Душата на поета

О, душа изстрадала! О, душа свирепа! О, душа проклета!

Ти си не  душа човешка -

ти душа си на поета.

О, душа изгубена! Повтаряш себе си безкрай,

в словесния си дом изгубена,

търсиш изход, май.

Безкрайно, врати ти отваряш,

наблюдаваш, описваш чуждите съдби,

но сродни не намираш.

Така се ти въртиш, въртиш,

света изгубваш, себе си намираш.

Зарадван към света се връщаш, но пак изчезваш.

О, душа самотна! О, душа проклета!

Не душа човешка,

а душата  на поета.