26.03.2011 г., 16:18

Душата на поета

841 0 0

О, душа изстрадала! О, душа свирепа! О, душа проклета!

Ти си не  душа човешка -

ти душа си на поета.

 

О, душа изгубена! Повтаряш себе си безкрай,

в словесния си дом изгубена,

търсиш изход, май.

 

Безкрайно, врати ти отваряш,

наблюдаваш, описваш чуждите съдби,

но сродни не намираш.

 

Така се ти въртиш, въртиш,

света изгубваш, себе си намираш.

Зарадван към света се връщаш, но пак изчезваш.

 

О, душа самотна! О, душа проклета!

Не душа човешка,

а душата  на поета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...