Поетът знае, че душата сива
е мака като пелена, и дива.
Живее в свои пътища прекрасни,
милее и се смее с дни ужасни.
Душата блага е, самотна, пряма,
не се поддава на измама,
прокужда болката със сиви устни
и пари, вика с гласове чевръсти.
Душата търси нови болки плахи,
страхува се от вятърни заплахи,
студена е, когато в мрак сивее
и чака слънцето със вик да я огрее. ...