7 mar 2006, 12:32

Душата на рибаря 

  Poesía
1730 0 9
Душата на рибаря е тъга,
удавена във чашата му с вино.
Със вкус на водорасли и слънца,
потънали в очите на делфините.

Душата на рибаря е небе,
увиснало над мократа му стряха.
Разпенено от звуци и криле,
недоизпито и недоизплакано....

Душата на рибаря  - самота,
оплетена в прокъсаните мрежи.
Последна глътка въздух под водата.
Единствен бряг сред синята безбрежност....


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??