Душата на рибаря
удавена във чашата му с вино.
Със вкус на водорасли и слънца,
потънали в очите на делфините.
Душата на рибаря е небе,
увиснало над мократа му стряха.
Разпенено от звуци и криле,
недоизпито и недоизплакано....
Душата на рибаря - самота,
оплетена в прокъсаните мрежи.
Последна глътка въздух под водата.
Единствен бряг сред синята безбрежност....
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
