7.03.2006 г., 12:32

Душата на рибаря

2K 0 9
Душата на рибаря е тъга,
удавена във чашата му с вино.
Със вкус на водорасли и слънца,
потънали в очите на делфините.

Душата на рибаря е небе,
увиснало над мократа му стряха.
Разпенено от звуци и криле,
недоизпито и недоизплакано....

Душата на рибаря  - самота,
оплетена в прокъсаните мрежи.
Последна глътка въздух под водата.
Единствен бряг сред синята безбрежност....


Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...