19 mar 2011, 15:30

Душата очаква... 

  Poesía » De amor
1411 0 23
Щом празникът в спомен далечен остане
и в вази цветята заплачат,
щом вляво трепти все така самотата...
усмивка със сълзи изтрива палячото.
Очи щом притвори с клепачи крещящи,
че дръзнал е някой мечти да открадне,
а слънцето здрачът прикрил е със плаща си,
усеща как трудно Любов да се сбъдне:
в сърцето - преперещо в хладните нощи,
в леглото му - зъзнещо в мрака...
Горещата чаша от студ ще се пръсне,
догаря цигарата... Някого чака! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??