petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
Mar 19, 2011, 3:30 PM

Душата очаква... 

  Poetry » Love
1326 0 24

Щом празникът в спомен далечен остане

и в вази цветята заплачат,

щом вляво трепти все така самотата...

усмивка със сълзи изтрива палячото.

 

 

Очи щом притвори с клепачи крещящи,

че дръзнал е някой мечти да открадне,

а слънцето здрачът прикрил е със плаща си,

усеща как трудно Любов да се сбъдне:

 

 

в сърцето - преперещо в хладните нощи,

в леглото му - зъзнещо в мрака...

Горещата чаша от студ ще се пръсне,

догаря цигарата... Някого чака!

 

 

И дрехите в скрина проскърцват виновно,

че никой тъй дълго не ги е приглаждал,

готови със обич не ги е окачвал

за идния славен, очакван спектакъл.

 

 

Трамплинът тревожно седи в тъмнината,

носът зачервен е захвърлен в шкафа,

душата... Душата във ъгъла прашен

очаква. Дали Любовта ще дочака!?

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??