5 may 2007, 20:55

ДУШЕМИСЛИЕ 

  Poesía
666 0 8
Присъща ти е всяка душемъст
и душеблагие, и душепростие.
Далече си от истинският кръст
и трудно си достъпна със безмостие.

За мене си посяла душемразие
и чакаш да постигнеш душевадие,
но чуй ме ти - със свойто душегазие
единствено ще имаш душепадие.

Не го приемай като душеплашие,
напротив, чувствам само душелюбие
и искам да живея в душенашие,
а не във лабиринт на душегубие.

Подай ми, мила, свойто душеверие!
Ще те посрещна аз със душерадие!
Сигурен съм! Вярвам във поверия -
ще душелитнем, не и душепаднем...
 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??