5 мая 2007 г., 20:55

ДУШЕМИСЛИЕ 

  Поэзия
663 0 8
Присъща ти е всяка душемъст
и душеблагие, и душепростие.
Далече си от истинският кръст
и трудно си достъпна със безмостие.

За мене си посяла душемразие
и чакаш да постигнеш душевадие,
но чуй ме ти - със свойто душегазие
единствено ще имаш душепадие.

Не го приемай като душеплашие,
напротив, чувствам само душелюбие
и искам да живея в душенашие,
а не във лабиринт на душегубие.

Подай ми, мила, свойто душеверие!
Ще те посрещна аз със душерадие!
Сигурен съм! Вярвам във поверия -
ще душелитнем, не и душепаднем...
 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??