5 мая 2007 г., 20:55

ДУШЕМИСЛИЕ

812 0 8
Присъща ти е всяка душемъст
и душеблагие, и душепростие.
Далече си от истинският кръст
и трудно си достъпна със безмостие.

За мене си посяла душемразие
и чакаш да постигнеш душевадие,
но чуй ме ти - със свойто душегазие
единствено ще имаш душепадие.

Не го приемай като душеплашие,
напротив, чувствам само душелюбие
и искам да живея в душенашие,
а не във лабиринт на душегубие.

Подай ми, мила, свойто душеверие!
Ще те посрещна аз със душерадие!
Сигурен съм! Вярвам във поверия -
ще душелитнем, не и душепаднем...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...