Душевен мрак

Животът е една лъжа,

че в сърцето няма злоба.

А мракът бавно ни поглъща

и ограбва всяка светлина.

Май сме вече всички слепи

и не виждаме дори

около какво света ни се върти.

Слава и пари са в таз игра,

заслужили си явно главна роля.

На килограм продаваме сърца,

с насмешка, че дори и без цена.

Децата създаваме от мрака,

закърмени от малки със чернилка.

Кога ли някой ще прогледне?

Дали гордостта си някой ще преглътне?

Уж всички бяхме равни,

хора всичките родени.

Сега, в животни преродени,

нападащи, раняващи, подмолни.

Празни, бездушевни скитаме в нощта,

в търсене на някоя поредна жертва.

Като освирепели душевадци

добрината изтръгваме от всеки.

Нима живеем по-добре?

Нима се чувстваме по-добре?

Не мисля... Не!

Просто забравихме всички,

че някога хора сме били.

И днес, в душевен мрак заточени,

живеем и се храним от лъжи.