11 июн. 2010 г., 19:49

Душевен мрак

890 0 0

Животът е една лъжа,

че в сърцето няма злоба.

А мракът бавно ни поглъща

и ограбва всяка светлина.

Май сме вече всички слепи

и не виждаме дори

около какво света ни се върти.

Слава и пари са в таз игра,

заслужили си явно главна роля.

На килограм продаваме сърца,

с насмешка, че дори и без цена.

Децата създаваме от мрака,

закърмени от малки със чернилка.

Кога ли някой ще прогледне?

Дали гордостта си някой ще преглътне?

Уж всички бяхме равни,

хора всичките родени.

Сега, в животни преродени,

нападащи, раняващи, подмолни.

Празни, бездушевни скитаме в нощта,

в търсене на някоя поредна жертва.

Като освирепели душевадци

добрината изтръгваме от всеки.

Нима живеем по-добре?

Нима се чувстваме по-добре?

Не мисля... Не!

Просто забравихме всички,

че някога хора сме били.

И днес, в душевен мрак заточени,

живеем и се храним от лъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...