Ти - тази, която даваше живот 
на живия и умрелия, онази, дето
с огнения сърп посече хиляди
гласове неверни, клеветници
на твоята история свята,
чиста като майчината обич.
Ти - толкоз потъпквана и ненужна
за онзи, който даваше ти отровния хляб,
ти - онзи светъл поглед на ангелско дете,
подаващо ръка за обич и подкрепа,
ЩЕ СТАНЕШ И ЩЕ ОЗАРИШ земята 
                                                           със твойта правота!
Ти, приказка недоразказана,
колело от нечии грешки, ще се завъртиш за миг 
и ще докажеш свойта вечност и тържество.
И тогаз ние, които те ценим и обичаме,
ще изтичаме с букет от сърца, за да се преклоним 
пред теб, живот неизживян.
Ти - копнеж, сън и блян, въплътил

болка и щастие, ще подадеш ръка 
на безименния, за да добие живот и име.
Коя си ти, онази луда, пламтяща лава,
заливаща студените сърца
и тръпнеща, и гаснеща в един момент?
Коя си ти, майка на времето,
превърнала старостта и младостта в един субект,
грабваща с напуканите длани трънливия венец?

Това си ти, сълза неизплакана,
сърце на върховния гигант,
това си ти, моя Българийо, 
един душевен океан!!!