28 ene 2014, 22:24  

Душевни капки 

  Poesía
953 2 3

Затворих уморено своите очи…

Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…

Въздъхнах тежко със гърди,  устата ми мълчи…

Когато плаче ми се, как да се засмея?

 

Сълзите, казват – признак са за слабост!

А, колко пъти лягат си очите мокри, а устата суха…

Дали ми носят облекчение? Напротив! Те са липсата на радост…

И показател са за вътрешна разруха…

 

Щом плача, явно е от болка…
Обида! Самосъжаление…  Не! Не мисля, че съм инфантилен!

Защото именно сълзите ми са знак,

че твърде дълго бил съм силен…

 

Сълзите са онези думи,

които премълчани се натрупват във сърцето…

Посочват, че не съм студен - човек с душа,

и обрисуват в странни форми преживяванията върху лицето…

 

Плачът бил символа на вътрешната сила!

И средство да освободиш обзелата те мъка.

Със плач се раждаме, със плач живеем

и с плач изпращат ни по време на разлъка! 

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??