Душевни капки
Затворих уморено своите очи…
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост!
А, колко пъти лягат си очите мокри, а устата суха…
Дали ми носят облекчение? Напротив! Те са липсата на радост…
И показател са за вътрешна разруха…
Щом плача, явно е от болка…
Обида! Самосъжаление… Не! Не мисля, че съм инфантилен!
Защото именно сълзите ми са знак,
че твърде дълго бил съм силен…
Сълзите са онези думи,
които премълчани се натрупват във сърцето…
Посочват, че не съм студен - човек с душа,
и обрисуват в странни форми преживяванията върху лицето…
Плачът бил символа на вътрешната сила!
И средство да освободиш обзелата те мъка.
Със плач се раждаме, със плач живеем
и с плач изпращат ни по време на разлъка!
© Съби Седник All rights reserved.
