adaruna (Съби Седник)
74 280
Jan 28, 2014, 10:24 PM  

Душевни капки 

  Poetry
5.0 / 6
1096 2 3
Затворих уморено своите очи…
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост!
А, колко пъти лягат си очите мокри, а устата суха…
Дали ми носят облекчение? Напротив! Те са липсата на радост…
И показател са за вътрешна разруха…
Щом плача, явно е от болка…
Обида! Самосъжаление… Не! Не мисля, че съм инфантилен!
Защото именно сълзите ми са знак,
че твърде дълго бил съм силен… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Random works
  • АнгелинаМихайлова (Ангелина Михайлова) Слънчева обич
    Слънчева обич
  • streptococcus (Таня Гулериа) The Crocodile And The Ape
    A crocodile addressed once to an ape, Hiding in his mind a bad intention. He wanted all her self-est...
  • Accel (Ансел Христов) Better Place
    If the people were to only say the truth Wouldn't they feel more the youth? If they weren't trying s...
  • Яким (Яким Дянков) Home
    The home is where my heart belongs. Within her eyes it lays and makes me long to stay, to feel the w...

More works »