Души от пламък
 
Душите им, два пламъка горещи,
тя от него - той,  обич  и е  дал. 
Следи от предишни други срещи-
да се сливат. Той за нея е  живял.

Колко прекосени бели нощи
в сътворени сънища е бдял, 
и болките му плачели горещи. 
Оставал буден в своя - побелял.

Пътят му все към нея вървял е
в търсенето му, където да е цял
с протегнати две ръце към нея
от песните, които някъде е пял.

Целият сега е свързан с нея
от безлунията, които изживял. 
Среща ги тук една вселена. 
Истинска  любов -  в друга не видял!