Души от пламък
Душите им, два пламъка горещи,
тя от него - той, обич и е дал.
Следи от предишни други срещи-
да се сливат. Той за нея е живял.
Колко прекосени бели нощи
в сътворени сънища е бдял,
и болките му плачели горещи.
Оставал буден в своя - побелял.
Пътят му все към нея вървял е
в търсенето му, където да е цял
с протегнати две ръце към нея
от песните, които някъде е пял.
Целият сега е свързан с нея
от безлунията, които изживял.
Среща ги тук една вселена.
Истинска любов - в друга не видял!
© Елеонора Крушева Всички права запазени