diad011 (Васил Йотов)
232 280
2 sept 2015, 21:34

Душите 

  Poesía » Otra
337 0 1

 

Кой в душите ни болни опитва да бърка?

Сърцето да къпе в порой от сълзи.

Живота отвсякъде борим с мъка,

в ушите си чувам от свой се пази.

Душите мечтаят за обич, за чиста любов,

мръсното в нея те ще измият.

За това викам неспирно. Не  си ли готов?

Скръб слепота в мене ще вият.

Колко малко знаем ни трябва,

да погледнем дълбоко в нашето Аз.

Не да отсичаме с мръсната брадва,

да живеем с душа обвита с мраз.

                            В. Й. 01.9.2015г.

 

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко малко не ни достига, за да постигнем любовта и да живеем щастливо, Василе! Правилно и много хубаво си излял това в своята миниатюра. Но и Анри Мишо си е свършил добре работата, обръщайки се към Живота:

    "Малкото, което искам, никога не ми го даваш.
    Заради тая липса се стремя към толкова.
    Толкова неща, почти чак до безкрайността…
    Зарад туй малко, липсващо, което никога не даваш."

    Поздравление за написаното!
Propuestas
: ??:??