Душите

Poesía » Otra

453 0 1

Кой в душите ни болни опитва да бърка?

Сърцето да къпе в порой от сълзи.

Живота отвсякъде борим с мъка,

в ушите си чувам от свой се пази.

Душите мечтаят за обич, за чиста любов,

мръсното в нея те ще измият.

За това викам неспирно. Не си ли готов?

Скръб слепота в мене ще вият.

Колко малко знаем ни трябва,

да погледнем дълбоко в нашето Аз.

Не да отсичаме с мръсната брадва,

да живеем с душа обвита с мраз.

В. Й. 01.9.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Колко малко не ни достига, за да постигнем любовта и да живеем щастливо, Василе! Правилно и много хубаво си излял това в своята миниатюра. Но и Анри Мишо си е свършил добре работата, обръщайки се към Живота:

"Малкото, което искам, никога не ми го даваш.
Заради тая липса се стремя към толкова.
Толкова неща, почти чак до безкрайността…
Зарад туй малко, липсващо, което никога не даваш."

Поздравление за написаното!

2015-09-02T22:35:53+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0