Душите
Кой в душите ни болни опитва да бърка?
Сърцето да къпе в порой от сълзи.
Живота отвсякъде борим с мъка,
в ушите си чувам от свой се пази.
Душите мечтаят за обич, за чиста любов,
мръсното в нея те ще измият.
За това викам неспирно. Не си ли готов?
Скръб слепота в мене ще вият.
Колко малко знаем ни трябва,
да погледнем дълбоко в нашето Аз.
Не да отсичаме с мръсната брадва,
да живеем с душа обвита с мраз.
В. Й. 01.9.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
